В края на града спряхме пред малък хотел, кацнал върху скала точно над морето. Беше на три етажа, с красива фасада боядисана в млечно зелено и множество цветя падащи подобно на водопади от сандъчета окачени по- первазите на прозорците. Мартин изглеждаше много елегантно в лененият си костюм. Косата му бе пригладена с гел назад а тенът го правеше неустоимо чаровен. Усмихваше се и беше в необичайно приповдигнато настроение за човек, който е разбрал че се разделя с приятеля си. Или за него беше един пореден флирт или още едно мимолетно изживяване...
Поведението му ме объркваше но реших да се отпусна и насладя на вечерта.
Каквото бе писано това щеше да стане.
Влязохме в ресторанта, разпоредителката ни заведе до маса за двама разположена до голям прозорец в дъното на помещението, от която се разкриваше фантастична гледка към Средиземно море и останалите острови на Малта. Донесоха ни менюто от което избрахме сирена, салати и плато от различни филета а Мартин поръча бутилка италианско бяло вин ...