Колко пъти се взирах в твойте очи, без да зная какво изпитвам, колко ли пъти потъвах във тях и може би се влюбих... Може би обичах както никога досега, но нима оставих инатът да потъпче всички твои чувства и да захвърли толкова надежди и мечти? И остана един спомен за теб, който пари в душата ми и дори след толкова време... един поглед ми бе нужен да  осъзная всичко, да изпитам онова дълбоко чувство, което кара всяка частица в мен да изтръпва. Казваш. вече си ми простил, но за твойте грешки прошка май забрави да поискаш! Ти също постъпи лошо и остави белег в сърцето ми - може би за цял живот... Но колкото и да се лутам в този лабиринт сега... знам, накрая пак твойте очи ще търся. Ти запали този огън... и аз изгорях!!!