Apr 3, 2009, 4:31 PM

Молитва за обич (1 част) 

  Prose » Narratives
1873 0 20
2 min reading
Совата изписука в тъмнината. Листата на явора, в двора на Лазаринкини, шушнеха тихичко. До плета зад навеса се промъкна сянка. Очите на совата любопитно следяха движенията и. Тя утихна и зачака...
Лазаринка безшумно премина край нацъфтелите нарциси и лалета, които спяха непробудно. Бялата ръчица, протегната през плета, озари като месечина яворовите шумки. Белна се вечерта... Лазаринкините очици погалиха сянката. Мълчаливо шептяха за обич... Любеше Лазаринка сянката... Любеше я тайно...
- Разделят ни, Кадри. - прошепна с наведени очи девойката.
- Лазе, ако не този живот, то в бъдния ще съберем ръцете си. - каза тихичко сянката.
- Продадени ръце събират ли се? Моите ги продадоха...
- Събират се, Лазе. Небето ги събира... - каза уверено Кадри и допря устни до бялото чело на девойката. - Аз ще се върна за теб... Ще пораснем заедно, Лазе...
Едва доловимо Кадри изстена и запя, за да приглуши болката в гърдите си... От джоба на горнището му, в шумата падна кървавочервена кърпа... Душата му къ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??