І.
Мъжът пристъпваше бавно по смълчаната улица, а пустинята го следваше по петите.
Вятърът навяваше пясък върху опустелия път, свиреше в стрехите на притъмнелите, мъртви къщи от двете страни и нашепваше древни слова в тишината.
Сивите очи на непознатия се плъзгаха по околните сгради, сякаш се опитваха да надзърнат вътре в тях, да разберат причината за това пълно обезлюдяване.
Не, че подобни празни, пусти градове бяха рядкост в тези неспокойни години. Златната треска бе преминала като степен пожар през страната и всички, които можеха (а дори и онези, които не можеха) се завтекоха към дивата пустош на Аляска, далеч от суровите пустини на Средния Запад. Случваше се цели градчета - предимно миньорски като това тук, да опустеят за една нощ. Цели семейства потегляха на запад, таейки в сърцата си надеждата да забогатеят като по чудо. Някои дори успяваха. Други само се заблуждаваха в това.
Ала онзи, който бе навлязъл неканен в мъртвото градче, усещаше, че не това са причините за мъртвилото, ко ...