2 min reading
МОЛЯ ТЕ, СЪДБА!
Вълненията остави на мен! Това е един смешен карнавал от страсти, въображения и семеен скандал. Дали да ти го кажа, ама не искам да споделям това мое желание, което ме привлича като магнит в сляпата действителност. Моля те, съдба, дай малко шанс на мен, пред която се изпречи ти! Тя - действителността, е в моите ръце. Да си въобразявам, че обичам, или мразя, да ревнувам, или плача. От кого, от този, който духа като вятъра ли?
Така гласно изразяваше чувствата си нещастната жена, която вървеше по пътя пред мен. Загледах се в нея и недоумявах. Беше почти сляпа старица, попрегърбена с времето, а от беззъбата ù уста се отронваха слова, от които човек можеше да се обърка.
"Колко мъка има по земята?" - мисля си и ровя из чантата, която бях нарамила. Тя беше моето ежедневие и моето скрито място, където бях скътала разни дреболии, необходими да прикрия с тях бледото си лице. Прибрах се вкъщи и се огледах в огледалото. Пред мен стоеше една жена на средна възраст, но още запазена с ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up