Циркът винаги пристигаше в градчето по едно и също време. Това беше онзи вълшебен сезон, когато натежалото лято носеше предесенна сладост и отвсякъде от китните дворчета ухаеше на пъпеши и дюли. Жените приготвяха всевъзможни сладка и конфитюри под увисналите от грозде асми, мъжете вечер се събираха по своите си мъжки работи. И точно тогава, малко преди да настъпи странната есенна леност, се появяваше Цирка. Момчето ясно помнеше тези моменти. Всъщност, ако трябваше да бъдем точни, Циркът наистина се появяваше на поляната край град - той така и никога не го видя как пристига. Просто сутринта той вече беше там в целият блясък на червено-бялото си шапито, над което се вееха разноцветни флагчета и с вечната животинско-човешка глъчка. Сега, като се замислеше, този Цирк наподобяваше пародия на Ноевия ковчег, но тогава все още то не знаеше това и за него циркът беше само поредното вълшебство от детството. Градът обаче, като че ли никак не се интересуваше от Цирка. Момчето не помнеше някога да ...