Сава работеше много, искаше да е ангажиран за да не мисли за Неда, въпреки, че това бе най-натрапчивата мисъл през последните няколко седмици.В необичайно слънчевият февруарски ден, той се отправи към една от сладкарниците на завода за почивка и се наслаждаваше на свежестта, която много рядко можеше да се усети тук. Липсваха му нивите на село, чистият въздух, блеенето на агънца и простотата с която бе свикнал от съвсем малък.
– Една баничка с малка боза. – Без да се замисли, Сава поръча обичайното. Седна на една от масите заслушан в песента, която звучеше в този момент по радиоточката:
„Беше тихо във наште сърца,
беше тихо в очите притворени
и стояхме със тъжни лица,
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една тишина!”
/ Бяла тишина /
-Здравей! Искаш ли компания! - нежен и много познат женски глас върна Сава в реалността. Той се напрегна и усети леко присвиване в стомаха. Повдигна очи и видя пред себе си усмивката, която го преследваше често напоследък. Не знаеше какво да каже, с ...