Nov 29, 2007, 2:52 PM

Момиче в приказка 

  Prose » Narratives
1349 0 2
2 мин reading

 

Момиче в приказка

Живяло някога момиче, преди хиляди лета. Обикновено, румено, засмяно, с усмивка скромна било то. Обичало да се усамотява, да мисли за красивите неща. За балони, облаци, цветя мечтало то. За хубавия принц в каляска и тиквата голяма искало да види то и чакало с години той да спре на спирката й, да я отведе далеч в небесно царство. Летата бързали напред, безспир и пораснало момичето обикновено. Наложило се с живота да се сблъска, а той бил суров и черен. Не искала да приеме, че всичко така сложно било и трябвало да се бори с всички сили. Принцът нямало го, нямала я и каляската красива, всичко на парченца се разбило. И тръгнало момичето обикновено да търси принца из земи, поляни. И ето срещнало един дворянин, висок, строен, симпатичен, с армагани. Опитал се той живота да й покаже, че труден е нали, но трябва да се бори. Но тя инат голям била и не пожелала да се предава в хватката му, тя стяга. Наранила го без да иска, без да знае и той тръгнал си завинаги от живота й измислен. И по-добре така било, защото той искал само да използва обикновеното момиче за топлите завивки, да гали нейните извивки. Продължило пътя си момичето, тръгвало и спирало, лутало се и спирка нова стигнало само. Там млад юнак, голям, със сиви пронизващи очи намерило. Поканил я той на срещи няколко и виждали се те редовно. Помислило си момичето обикновено, че влюбва се в юнака смел. Но станало така, че той не казал й най-важното - тъга мъчела душата му с години и не можела да го напусне. Последна среща състояла се по между им и той казал на момичето, че няма смисъл да се виждат, тъй като привличане нямало вече. Излъгал я той, за да я предпази, за да не я нещастната любов погази. Обикновеното момиче вървяло с бавни крачки, отказало се младия принц да дири и понесло се пак в своята приказка красива. Една мартенска хубава вечер посетено било момичето обикновено от непознат млад момък. - "Здравей" му казал той и започнал интригуващ разговор с него. Говорили си те така, два месеца изминали без образ истински, а виртуален. Момичето усетило трепет в сърцето, развълнувало се, усмихнало се. Дошло времето да зърнат очите си игриви, младите красиви. Запленени един от друг свързали сърцата си младите, засмени. Продължава връзката им и днес. Момичето разбрало е какво е любовта, в приказката веч не живее, света красив пази го в сърцето младо. Тъжи само за едно обикновеното момиче, момъка път всяка седмица пътува и виждат се по-рядко. Тя чака всяка среща с нетърпение да дойде, да го милне по страната мъжка, да целуне устните силни. Приказката сладка не свършва тук за съжаление. Ще има още много спирки в света красив на момичето обикновено, мечтите си то красиви решило е да осъществи, на хората да помага до колкото има сили, да сподели...

 

© Без име All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Странно! Защо ми се струва, че това момиче не е живяло преди хиляди лета, ами живее днес... Между нас. Защото къде по ония време на балони и виртуално?... И защо ми се струва, че приказката продължава да се пише. Мога само да пожелая щастлива фабула в приказката за момичето...
  • Много ми хареса тази приказно-обикновена история! Пожелавам на Момичето приказката никога да не свършва!
Random works
: ??:??