МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА

Тетрадката на Ашли

Мразя да се чувствам като глупачка, а днес се почувствах точно така. По дяволите, как можах да дам тетрадката си по английски на Джак! Но нека започна разказа от начало.

Както писах вчера, имах около десетина превода, които ни бяха поставени за днес. Първия час професорът беше зает и ни остави.

Джак е мой колега. Понеже му липсваше един от преводите, поиска тетрадката ми и аз му я дадох, без да се усетя, че вътре съм писала онези глупости за любовта и дрън, дрън, дрън... А когато се усетих, вече беше късно. Надявам се, че не е видял онези неща, които писах, защото в противен случай ще стана за смях пред него. Вече съм студентка, а драскам лиготии в тетрадките си като някое дете в началното училище. Дано не е видял нищо!

Днес съм на някаква “странна вълна”. Искам да споделя толкова много. Смятам, че нищо в живота не се получава даром. Щом искаш нещо – трябва да се бориш за него. Далеч по-различно става всичко, когато говорим за любов. Всъщност най-неподходящият човек, който може да говори на тази тема съм, аз. Вече стана ясно, че с “нейно величество” не се разбираме особено много (да не кажа изобщо). Не е като да нямам мнение за разни въпроси, свързани с любовта, но определено нещата на теория се различават от тези на практика. А най-голямата ирония е, че хората доста често се допитват до мен за въпроси, свързани с любовта.

Ето например, онзи ден една моя приятелка ми сподели, че се чувства зле, когато няма мъж до себе си. Опитах се да ú обясня, че имам познати, които са самотни, макар че имат човек до себе си. Аз го наричам “синдром на обвързания самотник”.

Така че съм привърженик на тезата “По-добре сама, отколкото зле придружена”.

Тази моя приятелка обаче продължи със самосъжаленията и ми каза: “Не ти ли се е случвало да се чудиш какъв ти е проблемът и защо си сама?” Отговорих ú така:

В последната половин година не съм си задавала подобни въпроси, защото осъзнах, че човек може да бъде щастлив дори когато е сам. Също така може да бъдеш заобиколена от много хора, но да се чувстваш самотна. Всичко е въпрос на гледна точка. И да, ако ти си решила, че има нещо в теб, което отблъсква мъжете – умът ти моментално се вкопчва в това и го превръща във фикс идея. И да, тогава вече имаш проблем и този проблем си ти.

Но ако започнеш да се харесваш такава, каквато си, ако посрещаш деня с усмивка – ти си направила първата и може би най-важна крачка, а именно - “обикни първо себе си, за да те обикнат и другите”. И като казвам да се обичаш, нямам предвид само предимствата, но и недостатъците си. Защото преди всичко сме хора, а хората не са перфектни. И знаеш ли, във всяко нещо съвършенството е непоносимо скучно. Що се отнася до мен, предпочитам да има и малко несъвършенство. Защото истинските неща не са идеални и това не е проблем. Истинските неща, заедно с тяхните несъвършенства, са красиви по своему. А дали ще го забележиш, зависи единствено и само от теб.

Следва продължение...