Часовникът отмерваше последните няколко минути до началото на партито за годишнината на шефа ми. Бях сигурен, че ще умра от скука там. Не беше по вкуса ми да гледам престорени усмивки, но бях принуден да отида... След няколко завоя вече бях пред къщата. Двуетажна прекрасна къща на фона, на която другите изглеждаха като зарчета. Идеално поддържана градина, перфектно подравнена трева и невероятно красиви цветя. До къщата имаше беседка, на която можеш да седнеш и да се порадваш на някой красив слънчев ден. Всичко изглеждаше толкова съвършено, че ми идеше да повърна. Привидно идеалната къща отвън, а най - вероятно и отвътре беше прекрасна, но фалшива. Обвивка, която вдъхваше респект и предизвикваше завист у всеки, който я погледне. За такава къща е положен доста труд. Чудех се дали моят стиснат, егоистичен и продажен шеф оценява и дали въобще се замисля затова??
Едва ли такъв мазен негодник, който е готов да изчука всичко живо от женски пол би оценил, каквото и да било...Чудех се защо жена ...