Jun 17, 2011, 7:37 PM

Монолог 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1012 0 5
1 min reading
Знаеш ли какво е самота? Знаеш ли какво е да си заобиколен от хиляди хора всеки ден, да общуваш с тях, да се смееш на шегите им, да им съчувстваш, когато ги боли и имат проблеми, но всичкото това само привидно... да виждаш как животът ти минава някак си покрай теб, да се виждаш острани и да си казваш „кой е този човек”, да не се разпознаваш... да си здраво стъпил на земята, а вътрешно да си далеко, много далеко, в непознати, фантастични земи, където да се криеш от суровата действителност и където най-накрая да имаш покой... и да търсиш – вечно да търсиш някой, сякаш пернаментно влюбен, но не в човек, а в идеал...
Знаеш ли колко страшно е това? Казват, че всеки човек има своята половинка и когато моментът е подходящ, той я среща и разбира, че не е живял напразно... а какво става с тези, които цял живот напасват нечии други половинки и никога не намират своята, защото тя не съществува, защото е перфектна, а никой човек не е... пари, власт, екзотични места из целия свят изведнъж избледняв ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Random works
: ??:??