Из цикъла "На турне"
Аз съм най-красивият тон на вселената – фа диез! Чуйте само как звучи името ми – фа - ди - ез, като ангелска музика, гали ухото, истински балсам за душата. Аз съм Божествен тон – светя със златиста светлина, разпръсквам прелест, съвършенство и благодат! Ако надникнете на пианото, аз съм първият черен клавиш от четирите поредни, дори малките деца когато видят клавиатурата първо мен докосват! А не онова надуто „до” – истински сухар, празен и студен тон, а и не можеш да го различиш на клавиатурата – един от многото бели клавиши. Да не говорим за още по-нарцистичното „ла” – по него се настройвали всички оркестри по света – голям праз! Какво като се настройват – идва някоя певица и казва :”Ако не настроите на по-ниско „ла”, няма да изляза да пея довечера”! Това е, за да може да си изпее арията, висока ѝ идва, и горкото „ла”, се свива, смачква, отънява и пъшка ли, пъшка! Ха! Никой не смее да понижи мен, фа диеза! Защото всички знаят, че не трябва да се променя божествено ...