Дааа, така е устроен светът...
Но все пак не мога да не се изсмея на глас (вътрешно също ужасно се забавлявам) от факта.
Събота. Ден не много натоварен в търговията. Хората разпускат, пият кафе и си преглеждат фейсбука, за да знаят днес на кой да завиждат.
Аз също, но с друга цел. Преглеждам с един бърз поглед да видя чаветата, децата ми на къв хал са (на тва му се вика гадаене по статуси) и съответно ако някой приятел в добро разположение на духа (статус яка кола, красива жена по чорапи с чаша чай или цялата там сюрия бухалчета, совички и таралежчета) реши да ми прати някоя повдигаща духа емотиконка. Преглеждам набързо и новините, ама не всеки път, и идва МУЗИКАТА. Tва с тубата (yоutube) ми се получава идеално. Музиката е една от най-важните подправки в моя живот. Меломан ми звучи глупаво и с финтифлюшки, а и винаги правя асоциация с watermelon или диня по нашенски. И няма как, Динкова съм по бащина линия. Та пò ми харесва да се изживявам като някакъв вид ерудиран ценител. Нещо като онази нова професия. Ходиш по заведения и магазини и ползваш услугите им. И ти плащат за това. И освен това трябва да оценяваш кое как ти се е отразило, как си се почувствал и доволен ли си от обслужването. Това си е субективно и ти е  нужен доста опит, за да оценяваш чужди напьни, които предлагат удоволствия срещу финикийски знаци. Като дете бях много учудена да узная за журито в художествената гимнастика действа според вътрешното си чувство за естетика и оценките на сладураните с бухалки, ленти и т. н. са много субективни. Упс, за малко да са отплесна по тоя въпрос, ама там темата е дълга.
Та ходи си този таен клиент от лъскаво заведение на лъскаво заведение и оценява. Пълен е с познания, претенциозен, но не му  личи. На вид скромен, даже леко свит. Но надарен с вкусови рецептори, предназначени за 10 души. Никой не може да се досети кой е и се държат винаги естествено в негово присъствие. А той само това чака. С усет за детайла до степен, в която вижда прогорено от цигара от километри и усеща от кой континент са брани доматите в салатата му само по миризмата. Има 10 степенна скала за къдравост на салатката (даже не знам има ли такава дума къдравост, но най ми пасва) и разполага с малко томче джобен формат,  което предоставя (само на заем) на всеки, който прояви желание да мине от страната на ерудираните естети.
Влиза. През първите 3 секунди е отчел атмосферата - ведра, отпускаща, знойна, катилска (има и такава атмосфера, не питайте) спира се на точната, мислено прави чавка срещу нея и продължава. Ред е на детайлите - мебели, картини по стената (за части от секундата е пресметнал от коя епоха и автор е картината и какво настроение носи на посетителя), цвета и правейки сложно уравнение наум, вади резултата в математическа формула, дааа, доволен леко се усмихва, но само вътрешно, никой не бива да забележи нещо. Прави 2 крачки и пуска всичките си сетива на ход, подова настилка (как се усеща при стъпване) температура на въздуха, музикален фон, яркост на осветлението и две сетива, от които черпи само информация, но науката все още не ги е обяснила напълно и са още в сферата на свръхестественото, та както казах, те му носят само информация за околната среда, но са неназовими. Тук е възможно да направи и някакво излишно движение, ей така, за да раздвижи въздушните слоеве и да види не се ли крие нещо нередно сред тях.
Тук ще спра. Защото разнищвайки случката, има опасност да стигна до най-малката неделима частичка от нашата вселена, което намирам за излишно.
Горе-долу, като този човек, слушам музика. Със всичките си сетива (дори и онези двете неназовимите хихи).
Но работя в магазин за перилни препарати и ми се налага докато Морчийба звучи от тубата и аз съм изпаднала едва ли не в епикурейски екстаз, да стоя със загрижена физиономия и  не позволявам на клиентите в магазина да се досетят, че не съм напълно отдадена на покупко-продажбата продавач-консултант при поредното жалване за петно, което не излиза.
Също като нашия човек, не трябва да позволи на някой да заподозре, че той не е просто поредният клиент, минавайки набързо да хапне.
Дааа, Морчийба и перилни препарати, можеше и по-зле да е.
Перилни препарати без Морчийба.
Да пази Господ!