Море
Ей, море!
Все така със своя солен дъх стигаш до хоризонта необятен!
Не преставаш да пленяваш сърцевината ми цяла и успяваш!
А как приказно ухаеш, море!
Бризът ти дарява с вечно спокойствие обитателите ти.
Разпенваш се ти така бурно в очите ми сини и дълбоки като твоите!
Рожбите ти безсмъртни и неуморни – вълните разбиват се те непрестанно в обширните ти владения.
А споменът за теб!
Ах! Повече от очарователен бе той!
Споменът винаги ми шепне така нежно и разсеяно, все усещам аз твоя чар незаменим!
Ти все тъй загадъчно се вторачваш в мен или може би аз в теб? ...