Мощта на природата
Веднъж си седях на леглото в тихата, топла, ухаеща на женски парфюм стая. Гледах белия таван и си мислех, докато не чух някакъв глух трясък. Приближих се до прозореца. Навън се сипеше дъжд с тих ропот и от време на време стра6ни сини светлини пронизваха тъмното, намръщено небе и няколко секунди след това небесата изреваваха яростно и вдъхваха в мен безпомощност и възхищение. Погледах още няколко минути тази прелестна мощ и ярост на природата, докато не чух друг трясук, но този път беше в апартамента! Отидох да погледна какво става и видях родителите ми да се прибират...
Не започнахме добре с поздравите и аз предпочетох да се върна към предишното си занимание, докато не си чух името, а след него заповед да отида до магазина. Не се противих, въпреки, че ме беше страх, защото навън все още не беше се успокоило времето. Докато се разхождах под небето, отрупано с облаци у се чудех на тази върховна ярост на природната стихия, дъждът ме мокреше! Спрях се, защото възхищениет ...