Понякога може да викаш или крещиш, но това се превръща в едно кухо и празно ехо,което никой не чува. Понякога може да си жаден, но се намираш в пустиня, която няма оазис или поне не си го открил. Ако можех да се върна към миналото сигурно щях да поправя абсолютно всички грешки, които съм направила. Сигурно нямаше са унижавам никого, с предтекста че съм права и имам правото да се разсърдя на целия свят. Сигурно щях да изградя перфектния и съвършен образ, за който винаги съм си мечтала. Но ако бях безгрешна и всичко в мен беше наред, дали изобщо щях да науча нещо от житейския път, по който вървя? Правилният отговор е нищо. Абсолютно нищо. Но може би има шанс да се науча да бъда добра. Ако не с мен, то тогава с другите около мен. Не искам да гледам света с онази странен и надменен поглед, с който го правех преди. Хаха, вече и това стана част от миналото ми. Минало, което ме преследва. Минало, от което силно се страхувам. Минало, което е затворена, но не и заключена врата... Мостът между м ...