Мотелска стая номер 7
Матю затвори с трясък вратата. Дишаше тежко, очите му бяха кръвясали, почти изскочили от орбитите си. Сърцето му биеше тежко, а ръцете му трепереха. Щракна ключалката и провери дали вратата е заключена. Не искаше компания. Не, че някой щеше да го безпокои. Матю захвърли палтото си настрани и седна на леглото в мръсната мотелска стая. Погледна през прозореца към паркинга отвън. Уличните лампи светеха силно през щорите. Надписът „МОТЕЛ” присветваше в красива синя неонова светлина. От време на време буквата „Л” спираше да мига, но после отново се присъединяваше към другите. Матю стана и затвори щорите. Сега в стаята не се виждаше почти нищо. Той легна на голямото легло, обърна се към вратата и се опита да забави дишането си. През главата му хвърчаха разпиляно мисли, докато гледаше простото обзавеждане на стаята.
„Защо им е на хората нещо друго, освен това легло”, помисли си той, ”Кой знае колко народ се е изчукал тук ?”
Стана. Отиде в банята. Отвори шкафчето над мивк ...