Jan 21, 2007, 4:45 PM

Моя завинаги изгубена любов 

  Prose
1569 0 2
1 мин reading
Животът ми никога не бе бил толкова пълен, толкова истински. През лятото на 1864 за пръв път усетих сладко-горчивия вкус от тръпката да бъдеш влюбен. И да, аз наистина бях влюбена. И любовта е... по-красива от най-красивото нещо на света, по-нежна и ефирна от най-нежните и ефирни неща на света. Невероятна и едновременно с това истинска, логична и нелогична, видима и невидима. Тя е чувство - всепоглъщащо и могъщо.
И слънцето не ме радваше вече така, и водопадите не ме откъсваха от мислите за теб, цветята и дъгата изгубиха предишната си прелест, и морето не бе същото, и нощта, и звездите се промениха и станаха някак безлични. Но когато беше с мен, стократно те ставаха невероятно по-прекрасни и ставаше чудо, а може би вълшебство, защото ти беше до мен. И всеки миг без теб ми се струваше седмица, а всяка седмица с теб се превръщаше в миг. И исках да бъда с теб непрекъснато.
Но нали много хубаво, не е на хубаво?! Съдбата ни наказа и ти загина, мили мой. Но аз дори не плаках, защото ти беше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжелика All rights reserved.

Random works
: ??:??