3 min reading
Моят град до реката
Не знаех на кого да се обадя.След тридесет години бях в родния си град.Виждах и се разминавах с непознати хора, с непознати лица и нито едно от тях нямаше представа кой съм аз. Не си падам по гръмките думи, но наистина се чувстваш глупаво, когато усетиш, че вече родния ти град е останал далеч назад в годините, че не познаваш никого и никой не те познава, че често ти се налага да питаш за някоя улица, да се чувстваш жалък и чужд под дъжда.Под този огромен порой от спомени, с които са свързани сградите, улиците и парковете. Винаги съм смятал, че градът, че мястото,в което се намирам, в което работя, в което живея е временно, че аз съм си от един далечен град и когато се върна в този град ще се чувствам у дома си.
Но не беше така.Чувствах се чужденец в този мой, роден град. Нямаше място за мен. Нямах апартамент, или къща, в която да се скрия, имаше милиарди спомени, но нищо повече. Крачех по улици, по които бягах като дете.Всичко беше променено, всичко си беше същото.
...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up