Как си представям небето ли?

Старата къща на баба. Слънчев и топъл пролетен ден. Масата под ореха, отрупана с чинии, пълни с любимите ми вкусотии. Има от суджука и кървавицата на дядо Крум, шмеркезето на баба Ваня, кекса на баба Верка. Има и от бабиното пенливо вино от касис и от домашната сливова ракия на дядо... От кухнята се носи аромат на пържени кюфтета, баба ги прави специално за татко, защото знае колко са му любими, а в коритото на чешмата на двора се изстудява бира.

Родата се събира като за празник. Дядовците ми пият домашна ракия и си говорят, бабите ми шетат напред - назад и току подхвърлят някоя шега. Разбира се и дядовците ми не пропускат да подметнат някоя закачка и те към булките си. Всички се смеят и се забавляват.

Татко и той е пристигнал. Седи леко настрани, срещу дядовците ми, като е оставил място до себе си и за нас, пие любимата си Кола, пуши вечната цигара и чака кюфтетата. Разказва някаква случка, или пуска някоя шега, типично в негов стил и всички избухват в смях. Ласи е седнала в краката му и от време на време скача и тича към портата, да провери дали не идваме и ние.

Вече и чичо ме чака там. Току-що е пристигнал, още се суети около масата и подкача татко. Отваря си биричка докато ме чака да донеса обещаното Перно, че не можахме да го изпием на Коледа. Знае, че съм му обещала да го пазя, докато не седнем пак на маса заедно. Разказва за пореден път как, 4-5 годишна, ме завел в "Рибката", настанил ме на една маса отвън, влязъл да поръча, а аз юнашки съм се провикнала: "Чичоооо и мезе! Да вземеш и мезе!"...

Все по-уютно става там, горе, у дома...

Чакат ни да пристигнем, чакат ни на отрупана маса и с отворени обятия.

Дали ме е страх от смъртта ли? Че кой се страхува да се прибере у дома за празник?!