Това е моята история. Миналата година за първи път в живота си се влюбих. И макар, че съм почти на 18, сякаш цял живот съм чакала тази любов. Бях толкова предпазлива, че споделих само с най-близките си приятелки и братята си. На родителите си нищо не казах, защото знаех, че няма да одобрят тази любов. И знаете ли защо? Защото с момчето имахме 4 години разлика. Но не той е по-големият, не! Аз съм по-голяма. Той е на 14 години сега. Знаех, че подобна връзка няма бъдеще. Но с времето той ми доказваше любовта си и аз бях най-щастливото момиче на света.
Всъщност ние се запознахме чрез интернет преди повече от година и половина. Тогава аз бях на 16, а той на 12. Нямах представа как изглежда, защото сме от различни градове – аз от Пазарджик, той от София. Нямахме и снимки, за да си разменим и да се видим, но пък много си допаднахме като характери. В началото бяхме просто приятели – той ми споделяше, когато харесва някое момиче и аз му давах съвети как да я спечели. В един момент аз усетих, че започвам да се влюбвам в него. Знаех, че ще направя грешка, но не можех да кажа на сърцето си да не обича. Колкото повече го опознавах, толкова повече се убеждавах, че е чувствително и мило момче.
Изведнъж той започна да си говори повече с мен. Постоянно ми намекваше, че ме харесва. Аз се радвах на това негово отношение към мен от негова страна и му отвръщах по същия начин. Но нямаше нищо повече. Не след дълго обаче ме помоли да му стана гадже. Много се изненадах, но пък бях доволна. Чаках този момент с нетърпение! Не можех да повярвам, че най-накрая се случи! Естествено, приех. А след няколко седмици не можех да крия повече и му признах, че го обичам. Бях малко изплашена, защото не знаех как ще го приеме, дали няма да се стресне, но за мое щастие чувствата ми бяха споделени. Той също ме обичаше! Бях на седмото небе от щастие! Държеше се много мило с мен и ми говореше толкова нежно, въпреки възрастта си. Като ми казваше, че ме обича, сърцето ми политаше и се изпълваше с топлина. Нямаше сила, която може да ни раздели. Но така и не можахме да се видим.
Така изкарахме 1 година в любов и разбирателство. Но може би прави впечатление, че говоря за връзката ни в минало време. Така е, защото се разделихме съвсем наскоро. Аз пожелах раздялата, защото усещах, че не изпитва вече същото към мен. Започнахме да си говорим все по-малко. А когато го правихме, той дори не ми казваше вече, че ме обича. Беше ми много трудно да взема това решение, защото все още го обичах силно и не исках да се разделяме. Знаех, че все някога ще дойде и този момент, но просто не исках да е точно сега. Сърцето ми се раздираше от болка и не можех да спра сълзите си, който се стичаха по лицето ми една след друга. Чувствах, че ще умра без неговата любов. Не можех да сторя нищо повече, не можех да върна времето назад. Той ще остане завинаги в сърцето ми като момчето, което ми показа любовта и как се обича искрено. Няма да заменя миговете си с него за нищо на света и ще ги запазя като горещ спомен, който винаги ще ме топли!
Сега просто ще чакам да срещна голямата си любов. Знам, че тя е там някъде и ме очаква, но нямам търпение да я намеря. Сърцето ми е самотно, а имам толкова много обич, която да споделя. Готова съм да посрещна любовта с отворени обятия!