Айви бе учудващо мълчалива в колата. Спряха близо до крайбрежната улица. Щом изгасиха двигателя, тя бързо изскочи и, все едно нищо не се е случило, побърза да хване Алекс под ръка. Той я погледна строго и се отдалечи от нея. След това подпря Деметра на себе си и разходката започна. Алеята продължаваше все около плажа. Бе прохладно под дърветата и много приятно.
-Кажи ми, миличък, какво мислиш да правиш с това момиче? Тя е толкова привлекателна и, честно да ти кажа, много ми хареса. - Деметра се усмихваше.
-Искам да жевея с нея, мамо. Влюбен съм като някой хлапак! Само като я погледна и се разтрепервам! Тя е толкова различна... и... толкова красива... - Деметра погледна с любов сина си и го погали майчински по бузата, радвайки му се.
-Радвам се за теб, че най-после намери сродна душа. На мен също ми допадна много.
-Някак си успя да влезе под кожата на всички ни - Майкъл се доближи до тях. - Ами тази как ще я разкараш? - той кимна към Айви, която се радваше на някакво кученце.
-Тя не е лош човек. Просто е разглезена повечко. Но... трябва да разбере, че не е жената на живота ми! Не мога да проумея защо се прави на глупачка!
-Хайде, хайде, знаеш, че винаги нещо ù е липсвало в главата. А и честно казано имам чувството, че ще си имаш неприятности с нея. Тя е освен всичко останало и голям инат!
-Смятам да поговоря сериозно с нея. Вие вървете напред. Там има чудесен ресторант. Седнете там и си поръчайте, сигурно сте огладнели - Деметра целуна Алекс и хвана Майкъл под ръка.
-Айви, бих искал да поговорим.
-О, пупенце, на твое разположение съм. За сметка на новата ти приятелка...
-Не говори така за нея! Виж... не искам да се караме. Но защо реши, че имаме връзка?
-Ами, че тя не е приключвала!!
-Айви! Ние не сме заедно вече десет месеца! Как да не е приключила?
-Е, имах някои забежки, както и ти, но ти прощавам!
-Айви...
-Аз съм жената на живота ти и ти си го казвал неведнъж! Сега очаквам по-сериозно предложение от теб! И то още тази вечер!
-Айви?! Аз не те желая! И от десет месеца не съм те виждал! Какво предложение чакаш?!!
-Знаеш, не се прави на невинен!
-Как да ти обясня, че не искам да имам нищо общо с теб?? Нас нищо повече не ни свързва!
-Напротив, миличък, свързва ни това, че сме богати и известни!
-И какво от това?
-Ами аз стоя по-добре до теб, отколкото онази малката... там тя е като някой паразит до теб! Смуче ти кръвта, а утре и парите! Да върви в каналите, където ù е мястото!
-Айви! Прекали! Тази жена е милион пъти пò жена от теб! И ми писна от глупавото ти държане! Няма да позволя да я обиждаш повече пред мен и пред когото и да било друг! Ясен ли съм?! И запомни! ВСИЧКО МЕЖДУ НАС ПРИКЛЮЧИ! - той се запъти към ресторанта. А тя остана секунда-две като вцепенена!
-Ще видим тази работа, Алекс Бег! Няма да си с мен, но... няма и да си с нея!- тя бързичко го настигна и седна в ресторанта. - Поръчахте ли вече?
© Милена Карагьозова All rights reserved.