Айви бе учудващо мълчалива в колата. Спряха близо до крайбрежната улица. Щом изгасиха двигателя, тя бързо изскочи и, все едно нищо не се е случило, побърза да хване Алекс под ръка. Той я погледна строго и се отдалечи от нея. След това подпря Деметра на себе си и разходката започна. Алеята продължаваше все около плажа. Бе прохладно под дърветата и много приятно.
-Кажи ми, миличък, какво мислиш да правиш с това момиче? Тя е толкова привлекателна и, честно да ти кажа, много ми хареса. - Деметра се усмихваше.
-Искам да жевея с нея, мамо. Влюбен съм като някой хлапак! Само като я погледна и се разтрепервам! Тя е толкова различна... и... толкова красива... - Деметра погледна с любов сина си и го погали майчински по бузата, радвайки му се.
-Радвам се за теб, че най-после намери сродна душа. На мен също ми допадна много.
-Някак си успя да влезе под кожата на всички ни - Майкъл се доближи до тях. - Ами тази как ще я разкараш? - той кимна към Айви, която се радваше на някакво кученце.
-Тя не е л ...