- От всичкото това търчане огладнях. Ти, Сам?
- Е, аз бях до тук, влюбени гълъбчета. Ще ви оставям и ще ида да проверя какво става в галерията. Хайде, чао
- Чао.
Двамата се отправиха към ресторанта на кея. Масата бе близо до водата и светлините се отразяваха в нея. Като хиляди малки бисери светеха и я правеха някак жива.
- Да пием за нас и успеха ни!
- Да пием, наздраве. - тя отпи глътка от виното. - Алекс, какво ще стане, когато ни видят заедно? Аз не съм като теб.
- Какво ще рече не си като мен?
- Ами нямам толкова пари зад гърба си, нямам успешен бизнес, и не съм известна...
- От утре вечер ще си известна и това няма да те смущава!
- Не ме разбра... ами... аз не съм от твоята черга! Аз съм само художник, който припечелва някой и друг долар, за да живее скромно.
- Виж, скъпа, няма значение какво ще кажат! Не ме интересува!
- Не говори така! Ами семейството ти? Приятелите ти? Обкръжението ти? Колегите? Не можеш с лека ръка да махнеш и да ги зарежеш заради една художничка! ...