Мисля, че полудявам... А това на 18 години определено не е нормално състояние. Какво е нормално за един млад човек? В днешно
време точен отговор няма...
Липсваш ми. Само това ми се върти из главата. Да ти се обадя ли?... Какво ще стане, ако се обадя?... А ако не се обадя, а ти ме
чакаш?... Ами ако ти е омръзнало да се обаждам?... Всъщност, сигурно всеки път, когато видиш, че отново аз звъня, си мислиш:
"Защо пак ме търси... какво иска, не разбра ли, че не ме интерсува?"... Ето... стоя и мисля дали да ти се обадя. Е, може да
звънна... Не, няма смисъл... Защо да звъня?... Нищо няма да се промени. Най-много да кажеш някоя мила фраза,като: "А ти как
си?"... Или не, не. Това е нормално. Това не е мила фраза, това е просто проява на добро възпитание... Но аз вече го виждам като
израз на внимание... Май съм се вманиачила... Не спирам да мисля.
Ами ако ти напиша СМС? Знам, да, знам, ще ми отвовориш... Но какво ще ми кажеш? "Лека нощ и на теб..."... това, като отговор
на някои мислен поне два ч ...