Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
„Добре де! Ще думам! Та мисла си още то Онава не мяза ни на чиляк, ни на дзвер.”
„Ха! – сякаш се стряскам от почуда аз и после се чува да продължавам - Ха сега де! И к’во е тогава?”
„То си е едно такова де си нема ни цветомириз ни звуковкус. Иначе Него си гу има там нейде си. И силата му е великоголяма. Но То си плете кошницата или не, не! Не точно кошница. По сякаш на шевица една мяза, че веза. Ама не ка’ да е. Ми така ка’ на него си му е точно на сгода. И мно’о, мно’о на чиляка отделен той фнимание не сторва.”
„Тъй ли? И шевицата му казваш, че е важна?!”
„Ми тъй – да! Важна е. Но Него не го е еня ни за мененка, ни за тебенка… Или даже па и за третия…”
„И за какво от веки веков виси тогава горе по небесата. Че и непрекъснато всичките сме му под перманентен мониторинг…
„ К’во сеги е туй апертаментен нотитуринг бе градски?” – чува се как раздразнено пита Димича, а аз през смях добавям:
„Искам да ...