Малко момиченце се беше свило в тъмен ъгъл, прегърнало коленете си с ръце, то плачеше, че отново е само. Самотата го беше сграбчила в острите си нокти и нашепваше в ухото му лъжливи слова. Нашепваше му, че всички го мразят и са го изоставили там, защото не го искат, и че е в тежест на онези, които обича.
Вече дни наред Самотата наблюдаваше как отровата попива в съзнанието на детето и как то все повече пропадаше в мрака. Сълзите продължаваха да се стичат по бузите му, Самотата триумфираше над своята жертва.
Тишината в коридора беше нарушавана само от хлиповете на малкото момиче, но в далечината се чуха нечии стъпки. Отначало тихи, после все по-отчетливи. Накрая стъпките спряха пред детето и то вдигна глава от коленете си и погледна в очите на чудно красива жена облечена в бяло, която изглежда беше елф.
Елфата протегна подканващо ръка към уплашеното момиче.
- Хайде, ела. – Каза тя с подканващ мелодичен глас, от чиито звук детето се сви още по-навътре в своя ъгъл и с тих, пресекващ глас п ...