Хамакът се люлееше в унисон с движението на вълните под кораба. Хари адски го мързеше да сменя канала на телевизора, затова беше принуден да гледа новините от „Скукодон“. Тъпият крал и дамата му се отправяха на вечеря в поредния лигав ресторант, където камерите щяха да запечатват щастието им. Отврат!

     - Не ти ли омръзна да гледаш полираното й личице? - Попита Си Джей, хвърляйки бърз поглед към екрана, докато за пореден път, без разрешение, пребъркваше джобовете на якето му.

     - Разкарай се, врано! - Хари метна предупредителен поглед на сестра си.

     - Тя си гледа живота, а ние се задоволяваме с остатъците на Аурадон. С контрабандата, която успяваме да прекараме от време на време.

     - Си Джей, затвори си плювалника и изчезни от стаята ми!

Той скочи от хамака с твърдото намерение да ѝ помогне да напусне каютата.

     - Само казвам, че тя е щастлива с онзи неин крал, а ти се влачиш след Ума, която никога няма да ти даде това, което ти е нужно. - Изстреля набързо сестра му и побърза да изчезне преди гневните искри в погледа му да са се превърнали в пожар.

    Пиратът спря телевизора, но последният кадър, преди екранът да угасне, се запечата в съзнанието му. Мал не приличаше на себе си – беше сменила цвета на косата си, усмихваше се мило, носеше някаква бонбонено-розова рокля, от която му се повдигаше.

    Това не е Мал! Сърцето му отказваше да го приеме, въпреки че разумът твърдеше точно обратното – че младата жена, която видя на екрана, е онова момиче, което напусна Острова.

    Предателка! Ето каква беше истинската Мал. Хари удари стената. Болката в ръката притъпи болката в гърдите му. Тя се беше превърнала в предателка много преди да отиде в Аурадон и да забрави за всички на Острова на изгубените.

    Още в онзи ден, когато без всякакво обяснение отказа да застане до него и да бъде негов помощник-капитан. Двамата можеха и щяха да управляват заедно Острова. Тя го искаше – Хари го беше видял в очите й. Видя, че изпитва нещо към него, но взе друго решение. Предаде го. След всичко, на което я научи. От гърлото му се откъсна злобно ръмжене.

    Хари се завъртя на токовете на ботушите си, грабна куката, наследство от баща му, и тръгна към сушата.

    С Мал или без нея, на Острова имаше много възможности за децата на злодеите да се проявят. Ума може и да даваше заповедите, но всъщност Хари управляваше. Дори само мъркащият му глас вършеше чудеса, когато искаше да подчини някого на волята си. Имаше само един злодей, който бе успял да му устои. И тя не беше човек.

    Атмосферата в кръчмата на Урсула си беше все същата. Нищо ново – Ума отново беснееше срещу телевизора, по който даваха репортаж за Мал. Започваше да става досадно, но Хари я изтърпяваше. Беше му забавно да я гледа как се гърчи от невъзможността да докопа някогашната си дружка. Затова нямаше да й каже, че е намерил начин да влезе в Аурадон незабелязано.

    Дълго време пиратът се чудеше какво се беше случило между двете, че бяха преминали от едната крайност в другата, и то точно, когато Мал се дистанцира от него.

***

    Утрото посрещна сина на Хук със смущаваща новина. Целият Остров жужеше като пчелен кошер.

     - Хей, сардини малоумни, - надвика Хари шума от оживения разговор. - какво сте се развълнували като пасаж херинги, видели сьомга?

    Шуи, синът на Шан Ю, се обърна, с очи искрящи от вълнение.

     - Дъщерята на Малефисент е изчезнала! Целият Аурадон я търси.

     - Какво? - Хари разбута тълпата и се добра до телевизора в ковачницата „Хаябуса“.

     - Новината е по всички канали. - допълни Шуи.

    Хари изръмжа и напусна мястото. Отиде при Ума да ѝ каже, но тя вече беше узнала за изчезването на „принцесата“.

     - Какво мислиш за това? - попита я Хук.

     - С тази предателка човек никога не знае. - Ума повдигна рамене с безразличие, докато търкаше барплота с някакъв парцал. - Днес й хрумва едно, утре друго. Нищо не й струва този път да прецака онзи лигльо, краля.

     - Ами, ако реши да се върне на Острова? - Попита Хари без да поглежда съмишленичката си. Знаеше, че „скаридката“ ще реагира като бик на развят флаг.

    Пиратът се облегна на стената и провери с пръст остротата на куката си, очаквайки избухването.

     - По-добре да не го прави, защото тук никой няма да я посрещне с фанфари и фойерверки. - изръмжа дъщерята на Урсула. - За нея вече няма място тук.

     - А може и някой да е решил да я отвлече. - предположи Хари.

    При мисълта за това предателската болка отново стегна гърдите му.

     - Аха. - Погледна го със съмнение Ума. - На кой пък ще му притрябва този трън в задника?! Ослушвай се, обаче! Не искам тази „принцеска“ да ме свари неподготвена с появяването си.

    През следващите дни не се чу нищо ново. По телевизията продължаваха да правят догадки за изчезването на Мал, а на Острова никой не я беше виждал. Хари все повече започваше да се убеждава, че все пак тя не е напуснала Аурадон по собствена воля. И започна да се тревожи. Мразеше да се тревожи, защото това го правеше слаб. Мразеше и Берта, защото само тя можеше да го накара да изпитва това чувство.

    Седмица след новината за изчезването на Мал, Хук забеляза на пазара сините плитки на Ума. „Скаридката“ се беше намръщила и разбутваше гневно хората по пътя си, крачейки в добре позната и на двамата посока. Имаше само едно нещо, което би докарало дъщерята на Урсула до такова състояние на духа.

    Хари я последва така, че тя да не го забележи. Предводителката на злодеите изкачи стълбите към апартамента на Мал. След минута пиратът също се шмугна в сградата безшумно. Още от долния етаж можеше да чуе, че горе Ума беснее.

     - Махай се от моята територия, Мал!

    Хари се промъкна в апартамента. Мал отново изглеждаше като себе си, но по-мрачна – лилавото беше само оттенък в черната ѝ коса и дрехите. Тук-там се забелязваха ярки петна зелено, сякаш, докато е рисувала по стената е изрисувала със спрей и дрехите си. Беше обула ботуши с висок ток, които компенсираха ниския й ръст.

     - Твоята територия, Ума? - Попита дъщерята на Малефисент с доза арогантност в гласа. Явно целта й беше да вбеси другата жена още повече. - Всичко, което имаш, е твое, защото аз съм ти позволила да го имаш. Но ти не знаеш как да се отнасяш с него. И не си способна да го запазиш.

     - Щом според теб не съм способна, как успях да ти отнема Хари?

    В стаята се разнесе зловещото кискане на Мал. Звукът се разля като балсам по душата на пирата. А следващите думи на злодейката се забиха като нож в гърдите му.

     - Ума, ти не си ми отнела Хари. Аз ти позволих да го привлечеш на своя страна, защото знаех, че го харесваш. И може и да не ми повярваш, но го направих, защото държах на теб. А ти прецака всичко, скаридке.

    Не, не беше Ума тази, която прецака всичко. Помисли си Хари. Ти беше, Мал.

     - Не ме наричай „скаридка“! - Изсъска Ума. - Отдавна вече не съм малкото дете, което се влачи след по-голямата си приятелка. Сега аз командвам тук.

     - Скокойно, Ума! - Засмя се Мал. - Не съм дошла да ти разбивам крехката представа за несъществуваща ти власт. Нямам интерес да го правя.

     - А защо тогава си дошла? Изглеждаше, че добре се забавляваш в Аурадон.

     - Доскуча ми. - Сви рамене дъщерята на Малефисент. - И реших да се поразходя из старите места.

     - Ще те наблюдавам!

     - Довиждане, скаридке! - помаха й Мал.

    Ума изръмжа и напусна апартамента, бясна като фурия. Дори не забеляза скрития зад колоната пират.

    Хари излезе от прикритието си тъкмо навреме, за да види как Мал свали маската си на самоувереност и въздъхна уморено.

     - Добре дошла обратно, Берти! - Измърка мъжът, но в очите му гореше гняв. Пръстът му се плъзгаше по куката, показвайки, че едва се сдържа.

    За миг в погледа на Мал пробяга паника, но тя бързо се стегна и го изгледа надменно.

     - Какво искаш, Хари?

     - Отначало исках да разбера защо си се върнала. Но сега клоня повече към убийство.

     - Няма да ме убиеш. - заяви Мал.

     - Нима?

    Хари прокара извивката на куката по бузата й и видя как жената настръхна. Зениците й се разшириха, езикът се стрелна нервно по устните, придавайки им блясък.

     - Да. - Усмихна се накриво Мал. - Не искаш това.

    Мъжът я притисна към стената. Постави ръка над рамото й. Бавно, ужасяващо бавно, Хари остави с върха на куката дълга драскотина върху кожата на ключицата й. Мал трепна от леката болка и се намръщи.

    Наблюдаваше я, не отделяше поглед от очите й, чакаше тя да прояви слабост и страх. И двамата го знаеха. Водеха битка чия воля ще се окаже по-силна.

     - И какво искам? - Хари първи наруши мълчанието.

     - Искаш да ме накажеш, но да ме убиеш няма да ти е достатъчно. Искаш да страдам дълго. Защото чу какво казах на Ума. Нали?

    Тя беше победила. Хари рязко се отдръпна от нея – гневът изкриви чертите на лицето му.

     - Мразя те! - изръмжа той.

     - Значи ставаме двама. - Отвърна хладно Мал и избърса кръвта, която се стичаше от драскотината. После я облиза от пръстите си.

    Жената погледна навъсено Хари и напусна апартамента. Той помете флаконите със спрейовете й за рисуване от масата. Дишаше тежко – дали от гняв или от разочарование, че Мал не беше загубила способността си да опъва най-дълбоко скритите нишки на душата му. Че все още го познаваше по-добре от всички останали на Острова, въпреки че бяха изминали години от последната им среща. Харри побърза да я настигне, но когато излезе навън, тя беше изчезнала.

    Той претърси целия Остров – не беше ходила при лейди Тремейн, нито в къщата на майка си, при Ума нямаше да отиде, а всички от старата й банда отдавна бяха намерили своето място в Аурадон. Жената буквално се беше изпарила.

    Вече се свечеряваше, когато Хук реши да се върне на кораба. Потънал в размисли, Хари дори не забеляза, че на палубата не свети. Тъкмо щеше да влезе в каютата си, когато чу шум отвътре. Мъжът отвори с размах вратата и изръмжа:

     - Сииии Джееей!

    И замръзна – не беше сестра му. В сумрака на стаята му, на фона на залязващото слънце, което искреше кърваво на хоризонта, стоеше Тя. Беше обиколил целия Остров, а тя беше стаята му?

    В ръката си Мал държеше кинжал. Върха на острието се плъзгаше по дължината на пръстите й. Един след друг подред и отново отначало. Някога той правеше същото с ръката й, карайки я да се смее, когато достигаше чувствителните върхове на пръстите й. Някога много отдавна, когато бяха все още деца.

    Хари разпозна кинжала – беше единственият подарък, който някога е получавал в живота си. Първото нещо, което Мал открадна. Така и не намери сили да го изхвърли. Убеждаваше се, че го е оставил, за да му напомня колко я мрази.

     - Добре дошъл, Хари! - Поздрави го отнесено Мал.

    Погледът й хипнотизирано следеше острието.

     - Какво правиш тук, Берти? - Попита тихо Хук.

    Само той си позволяваше да използва второто й име. Тя не понасяше това име. Дъщерята на Малефисент не можеше да бъде ярка*. Но той все пак продължаваше да я нарича така.

     - Крия се. - Повдигна рамене тя с безразличие.

    Хари знаеше, че тя не го лъже. Между тях може и да стояха много неща, но лъжата никога не е била сред тях. Той си взе обратно кинжала. Хладното оръжие вече не беше хладно, беше се нагряло – явно беше прекарало последните часове в ръката й. Мал проследи с поглед как мъжът го върна на мястото му на масата.

    Хук я наблюдаваше внимателно. Тя избягваше да срещне погледа му, не се и опитваше да изглежда като уверената жена, която той видя в апартамента. Жена, която се надсмива над всички, карайки ги да се чувстват нищожни.

    Хари познаваше това нейно поведение. Той познаваше всеки израз на лицето й, всички начини, по които можеше да се усмихва, всеки оттенък на зелено в очите й. Беше сгрешил – тя изобщо не се беще променила.

     - От кого се криеш?

     - От теб.

    Беше на сантиметри от нея. Можеше да усети аромата на близалка, който я обвиваше, дори през миризмата на водорасли и морска вода.

     - Мислиш ли, че МОЯТА стая е най-удачното място да се скриеш именно от мен? - Измърка мъжът.

    Дъхът му погали бузата й. Мал най-накрая го погледна. Очите й просветнаха в сгъстяващия се мрак. Хари подпря ръце от двете страни на главата й и се наведе към лицето й. Но не я докосна. Той знаеше, че ако го направи, това ще е краят – щеше да прекрачи черта, след която нямаше връщане назад.

     - Не очакваше да дойда тук, нали? - Произнесе тя тихо.

    Мал беше права, тук беше последното място, на което би я потърсил, имайки предвид обстоятелствата.

     - Мразя те! - прошепна Хари, почти докосвайки устните й със своите.

* Цялото име на Мал е Мал Берта (дъщерята на Злодеида). Едно от значенията на името Берта е "ярка".