Усещаше аромата на морето, нахлуващ през открехнатата врата на терасата. Завесите се поклащаха леко от нощния бриз. Леглото скърцаше в равномерен такт с движенията му вътре в нея. . Повече я дразнеше, отколкото да й доставя някакво удоволствие. Започваше да се отегчава и се улови, че разглежда неравностите по тавана и шарките на сивите тапети по стените. Стенеше , но всеки звук, които излизаше между разтворените й устни беше фалшив и излишен. Той също беше излишен, а по някакъв начин и тя самата беше излишна.

– Искам да ме удариш – каза на мъжа, който беше вдигнал краката й пред гърдите си и проникваше в нея. Ръцете му галеха извивките на бедрата й, но тя оставаше безчувствена за докосванията му. Когато я чу спря внезапно.

– Какво каза? – почудата му беше толкова искрена и неподправена, че тя веднага съжали, че е изрекла мислите си на глас, но не позволи това да я спре.

– Искам да ме зашлевиш през лицето или да ме задушиш леко, докато ме шибаш. Така се възбуждам повече – опитваше се да звучи уверено, но усещаше, че се пречупва под недоумяващия му поглед. – Не е толкова страшно. Не искаш ли да пробваш нещо различно.

– Да пробвам нещо различно, така ли? Не съм те довел тук, за да те бия, а за да правя любов с теб.

– Как можеш да правиш любов с мен, след като дори не ме познаваш?

– Ти си откачена.

Той се отдръпна от нея. Внезапната празнота настъпила между краката й, я накара да се почувства сама и откъсната от света. Пенисът му бързо спадаше пред очите й, а самочувствието й се смаляваше заедно с него. Разочарованието беше горчиво.

– Да, сигурно съм откачена, щом съм си помислила че можеш да ме изчукаш – каза докато го наблюдаваше как обикаля из стаята и събира дрехите си от земята.

– Съветвам те да се погрижиш за себе си. Посети психолог, пий си хапчетата, направи нещо.

Аз няма да участвам в това – вече беше обул панталоните и ризата си. Взе сакото си от закачалката но портмантото и се обърна към нея. – Не ми се обаждай повече. Изчакай ме да напусна хотела и тогава, ако искаш, си тръгвай. Не искам да ни виждат заедно.

Вратата се затвори с леко изщракване. Чуваше стъпките му докато се отдалечаваше бързо по коридора към асансьора.

Настъпи тишина. Ослуша се за някакви звуци от другите помещения, но такива нямаше. Можеше да чуе дишането и ударите на сърцето си. Изправи се и чаршафът се свлече на земята по голото й тяло. Приближи се до големия прозорец с изглед към морето. По движенията на короните на дърветата, разположени по цялата дължина на алеята, можеше да заключи, че силният вятър, който не спираше от сутринта, вече намаля поривите си. Ала морето още беше бурно. Вълните се разбиваха на дълги ивици по крайбрежието и след това се отдръпваха обратно навътре. Имаше някаква първична красота в този пейзаж. Гледката към това бушуващо море и облаците, които се сгъстяваха над него, се замъгли пред насълзените й очи. Тя примижа и по гъстите й ресници се търколиха сълзи, които потекоха по страните й и след това се изгубиха в материята на килима под краката й. Не бяха за него, по–скоро бяха за нея самата.

Искаше влагалището й да бъде пълно, а възприятията й отворени. Искаше да почувства нещо, каквото и да било.

Подпря се на стъклопакета, отделящ я от студения въздух навън. Десет етажа по надолу уличното осветление примигаше в дребни и незначителни точици. Устните й се доближиха до витрината и дъхът й остави запотен участък по гладката повърхност. Пръстите й разрошиха кестенявите косъмчета на венериния й хълм и продължиха надолу. Краката й се присвиха, дишането й се учести. Наблюдаваше изражението си. Виждаше как меката светлина от скритото осветление на тавана блести по влажните й страни. Виждаше как грима се разтича по лицето й придавайки й учудващо съблазнителен, упадъчен вид.

Тялото й потръпваше конвулсивно. Усещаше контракциите на нещо, което не беше успяла да почувства докато беше с него. Изкрещя, коленете й се подгънаха и цялото й тяло се изви като силно опъната струна. Останала без сили, тя се свлече постепенно на земята, оставяйки отпечатъците на пръстите си по стъклото. Чувстваше се замаяна. Погледа й блуждаеше по тавана. Гърдите й се повдигаха и спадаха в неравномерния ритъм на дишането й. Усещаше топлината да дебелия килим под себе си и зараждането на една безпомощност , чиито корени потъваха дълбоко в нея. Тя я превеждаше през почти забравените спомени и я връщаше в настоящия момент, превръщайки меката материя под нея в натрошено стъкло, а удоволствието в болка. Усещаше, че се задушава. Искаше да изкрещи, но от устата й излизаха само сподавени стонове. Погледа й се замъгли. Сълзите отново се стекоха по бузите й и мокетът отново ги попи. Обърна се на една страна и обгърна коленете си с ръце.

Чу се почукване на вратата.

– Има ли някой тук? – гласът звучеше глухо през затворената врата.

– Да. Какво искате – каза и се надигна, като се подпираше на рамката на леглото.

– Госпожо, ще ви помоля да пазите тишина и благоприличие. Има хора тук които са дошли да си почиват.

– Добре. След малко се махам. Оставете ме на мира.

– Съветвам ви до един час да освободите стаята. Тук не толерираме подобно поведение. Това е изискан хотел, а не публичен дом.

– Този хотел е пълна дупка и освен това нямам намерение да задържам безценната ви стая. Разкарайте се, ако обичате.

Човекът си отиде и тя се зае да събира разпилените си по земята дрехи. Подреди ги на леглото и влезе в банята. Остави горещата вода да се стича по тялото й и да изчезва разпенена през линейния сифон. Чувстваше се мръсна, но колкото и да търкаше кожата си мръсотията оставаше. Парата се стелеше около нея. Вентилаторът бръмчеше тихо. Тя се свлече на земята и закри лицето си с ръце. Силуета й сякаш се смали. Почувства се като уплашеното малко момичеце, което беше някога.

– Какво ми причини, татко? – гласът й трепереше тих и едва доловим – Защо обърка живота ми?