Джонатан Сноу знаеше, че ако не успее да задържи музата си, го очаква бавно, но сигурно интелектуално пропадане. Не само щеше да загуби способността си да пише смислени неща, но и щеше да се превърне в полуидиот, каквато съдба бе сполетяла 99% от населението. Колкото и да му бе трудно да понася вкуса на чесъна, трябваше да нагъва здраво от това чудодейно растение със силно изявени антибактериални свойства.
Погледна към висящите на стената на кабинета му изсушени връзки от бабиния чесън, после отново стрелна с очи екрана на компютъра, на който бяха изведени част от предложенията за работа – десетки фирми го атакуваха с оферти за писане на статии, разкази, пътеписи и рекламни съобщения. Ако се понапънеше, преспокойно щеше да може да си докарва по 1 милион долара на седмица, и то без кой знае какви усилия. За да поддържа сегашния си стил на живот, му бяха необходими немалко средства. Островът, на който живееше, макар и малък, гълташе сума ти пари, като основното перо бяха разходите за охр ...