От малка Катя си беше надарено дете. Рисуваше, пееше, на 5 годинки четеше и пишеше, даже тайничко си съчиняваше малки сладки детски стихчета, които баба и веднъж намери и изпрати на Дора Габе. Без нейно знание. Катя по детски и се сърди, срамуваше се много и оттогава спря да пише, не искаше баба и отново да я “излага“ така пред хората. Баба и се грижеше през повечето време за нея, родителите и бяха млади, работеха, живееше им се… Тя често повтаряше на Катя, че е всестранно надарено дете, че таланта и е заложен в кръвта и даваше примери – единият и дядо беше художник, а другият – народен певец, от ония, известните, дето ги пускат по радиото… Катя знаеше всичките му песни – та нали по онова време единственото развлечение за баба и беше радиото и когато се случеше да пуснат негова песен, тя усилваше звука и караше малката Катя да пее… Катето беше свито, притеснително и срамежливо дете, струваше и се, че баба и прекалено я хвали, че я излага на моменти… ама какво да се прави, нали всички б ...