Ранният следобед на този януарски ден беше необичайно слънчев и относително топъл. Преди да излезе от вкъщи той дори провери външния термометър, който висеше на терасата. Беше почти цели 8° C.
Нарами старият кожен калъф, който вече почти две десетилетия пазеше неговия безценен "Weltmaister". Взе малкото сгъваемо столче и преди да излезе тихо затвори след себе си вратата на хола, където престарелият му баща вече беше в обятията на Морфей и се носеше по течението на обичайната си пенсионерска следобедна дрямка. Приличаше на стар котарак, потънал в блаженство и безвремие под лъчите на зимното слънце, които надничаха през мръсния прозорец.
Остави баща си да спи, заключи външната врата и излезе от входа на стария панелен блок. Докато вървеше, намести по-удобно презрамката на акордеона си, който безкрайно обичаше и може да се каже, че дори го смяташе за член на семейството си, в което освен баща му влизаха и двете декоративни рибки, за които двамата се грижеха с особено внимание и обич. Бяха ...