Беше късно неделя вечерта – около единайсет часа. Борис се прибираше към Бруклин в Ню Йорк след двата почивни дни, прекарани в Westchester. Това е по-заможната част на щата Ню Йорк; намира се на север, над мегаполиса с еднойменното име. През почивните дни Борис беше работил при едни негови познати - заможни американци. Бяха си направили басейн, изкопан на каменисто място. Неговата задача беше да събере камъните от байра до басейна и да посади цветя. Беше се справил блестящо.
Работи по дванайсет часа на ден и двата дена. В резултата на това сега го болеше цялото тяло – гърбът, ръцете, краката. Чувстваше се толкова тежък, че едва ходеше.
Борис нямаше документи за работа, беше дошъл с туристическа виза в Америка и отавна я бе пресрочил. Живееше под радара на имиграционната служба вече повече от година. Каквото искарваше, изпращаше по познати на семейството си в България. Беше далечната 1999-та.
Той бе на четиридесет и шест години, с побеляла като на по-възрастен от него човек коса; средно ...