В тамошната бръснарница подстригваха трима души: Милко, Весо и Ради – казано накратко МВР. Подстригваха със собствен почерк и, за разлика от институцията със същата абревиатура, доставяха на гражданите повече радост. В тогавашната реалност, мъжките удоволствия бяха малко и не бяха скъпи. За някакви си 20 стотинки човек получаваше спретнат и хигиеничен вид за целия следващ месец и можеше да се носи прилежно из уличките на малкия провинциален град. А нюансите в настроението му се определяха от това, кой от тримата е имал честта да упражни таланта си върху неговата доверчива коса.
Столът на Милко беше откъм прозореца. Този факт позволяваше седемте диоптъра на байчото да осмислят всяка прическа според силата на постъпващите отвън слънчеви лъчи и да ѝ придават една съвършена и неповторима несиметричност. Космите, гледащи към светлината, биваха задълбочено и продължително подкастряни, за разлика от растящите откъм тъмната страна на главата, които получаваха само два-три щедри размаха в края ...