Мъглите над Тарех

                                                                      Предистория, част 2

            След създаването на Астиа и Лот, набезитеq нанасяни от други земи, скоро били прекратени. Бойните умения не двете кралства били завидни, а също така воденето на безпогрешна тактика отказало нападателите на Мая. Кратко било обаче щастието на предишната миролюбива земя. Имайки войски, мъничките кралства започнали да осъзнават какъв е начина да уголемят кралството, да отмъстят или просто да се покажат като по-силни пред другия. И така започнали безспирни войни - всеки нападал съседите си заради територия, нападал и по-далечни кралства, заради богатства, които не притежавал. Естелия с ужас гледала своето създание - военизираната Мая. Но вече било късно да се изтръгне опиянението от войната от душите на хората, никой не искал да достига до това, което желае по-трудния начин, щом имал силата да убие противника.

            Но най-големия ужас за Естелия били Астиа и Лот. В началото всички приветствали тази идея, особено когато първите, а после и следващите нападатели били отблъснати. За почти цял век, докато все още малките кралства не се биели помежду си и никой не нападал Мая, щастие царяло навсякъде, но то залязло бързо.

След век, когато вече нямало кой да атакува Мая отвън, и съществуването на Астиа и Лот изглеждало вече безсмислено, настроението в двете кралства било много различно. Астианците живеели на прекрасен остров, заобиколен от кристално синьото море. Заради морските течения климата там бил много по-топъл от планинските райони на Мая и все пак не толкова горещ, като в пустинните. Целия остров бил изпълнен със зеленина. Пълно било с красиви гори с дървета от каквито климати можело да си представите /говорело се че преди хиляди години една богиня на флората си почивала на острова и го омагьосала да има растения от всеки едно кътче на земята/ - иглолистни, широколистни, палми, бонзаи, лиани, овошки. Между горите били разположени китни поляни с хиляди цветя и тревички. Полските цветя растели до градинските в пълна хармония. Почвата на острова била подходяща за всякакви строежи и астианците изградили своите великолепни градове. Тъй като по масивните нападения идвали от острова, а не от скалистите планини, Естелия и свитата й много по-често посещавали Астиа, за да напътстват войниците в битката. В това време те обаче дали и много архитектурни съвети и градовете на Астиа заприличали на икосанските (които без съмнение били най-красивите в Мая) заради белия камък, от който се строяли дворците, широките тераси и бръшляните увити около тях. Освен това, когато приключили нападенията и не можело вече всички да бъдат във войската, астианците започнали да се занимават със животновъдство и земеделие. Това предразположило поданиците на Астиа на се превърнат в щастливи, дружелюбни, чисто сърдечни хора, доволни от живота си.

            Но не така било в Лот. Лотианците трябвало да се заселят в скалистите планини, където нямало нищо - нито растения, нито животни. Нямало дори къде да построят дворците си, защото всичко било от камък, никакви основи не можели да си изкопаят. Лотианците иззидали дворци в скалите, но те отвън били грозни, а от вътре студени и тъмни. Постоянно духал пронизващ вятър, небето било облачно през повечето време. Заради честите си визити в Астиа, Естелия пренебрегвала Лот. Лотианците били засегнати - те също изгубили девет години от живота си в Отрахон, също напуснали роднините си кралства, за да основат ново, също защитавали Мая и Икосан с цялата си храброст и бойни умения, и то доста успешно. Горчивината в сърцата на лотианците нараствала. Когато се разбрало, че вече няма кой да атакува Мая, пред Лот се появил още едни проблем - нямало какво друго да се прави там, освен да се биеш. Не можело да се отглеждат животни и растения, освен камъните, нямало никакъв друг материал за занаят. В единственото изкуство което се зародило там - скулптурата - личала мрачната нагласа на Лот. Всички майстори дялали страшни създания и демони със свирепи физиономии, жадни за кръв. Тези скулптури "красели" черните замъци на Лот и подхранвали злокобната атмосфера в кралството. Лотианците станали злобни, пресметливи, груби и нахални.

В един момент обаче се оказало, че те дори няма как да се изхранват след края на войните. Естелия им предложила да ги направи център на търговията, в пристанището в Камоли (единственият град на Лот с по нормален вид, понеже бил до море) да спират всички чуждоземни стоки и от там другите кралства да ги изкупуват. Лот приели, но омразата им вече била много силна, струвало им се, че имат много по-малко отколкото Астиа. И така, лотианците решили, че имат два врага - Икосан, който ги пренебрегнал и Астиа, която имала повече от тях. Не можели да победят Икосан, но от Астиа те били вече по-силни, тъй като астианците се отдали на отглеждане на животни и растения, а в Лот още всички били войници. И за ужас на цяла Мая и на Естелия, единия пазител на Икосан нападнал другия пазител. Озлобените лотианци избивали наред във първите градове, в които стигнали, докато накрая били спрени. Астиа не очаквала нищо подобно. Удара бил толкова изненадващ, че им трябвал цял месец, за да се окопитят и да съберат армия, която да отблъсне лотианците. Принцеса Ирис, дъщерята на тогавашния крал на Астиа - Елесон, била жестоко заклана при нападенията на първия крайбрежен град. Когато лотианците се отдръпнали, за цяла Мая било ясно, че това е началото на една безкрайна вражда. Скоро Астиа отвърнала на удара. След това отново Лот нападнал. ту едното кралство започвало битка, ту другото. Много войници, благородници, крале и невинни жители от двете кралства изгубили живота си през вековните битки, които водели по между си. Естелия правила ужасно много опити да възцари мира между двете кралства, но не успяла. Войните между Икосан и Лот карали и другите кралства да вярват, че това е начина да оцелее кралството ти. Мая била раздирана от битки. Естелия разбрала, че се е провалила като лорд на Икосан. Тя взела драстично решение - да сложи край на живота си. Преди това тя издала заклинание, с което проклела Лот и Астиа, а за пропиляната й магическа сила на лорд, тя се врекла, че ще бъде получена от тези, които успеят да унищожат или могат, но не спасят Лот и Астиа. На другия ден, след заклинанието, Естелия изпила чаша с мигновено действаща отрова.