Вече нямаше никакви задръжки. Беше полудяла. Искаше го. Така го искаше, сякаш от това зависеше живота ѝ. Не, че имаше кой знае какво значение, кой ще е. Тя просто искаше мъж. Искаше ласките му, неговото мускулесто тяло, искаше мъжката му сила. Нямаше късмета да се люби в последните 6 месеца и беше издивяла. Нейната приятелка Бети и казваше: „Правѝ го сама. По-добре е, от това да не го правиш въобще.“ Но тя не искаше, казваше ѝ: „Сама ли? Боже, та това е толкова тъжно!“ А Той си беше истински. Мъж когото, повечето жени биха искали да имат и то не само за един път. Направо си беше красавец. Леко матова кожа, изсечен профил, атлетично тяло, тъмна коса и... сини очи. Ах тези очи, която и да погледнеше в тях, онемяваше.
Видя го в един бар. Той седеше апатично и пиеше бира, ей така, просто за да прави нещо. Беше захапал една цигара и се опитваше да изцеди от нея и това което нямаше. Приличаше на корабокрушенец, попаднал на безлюден остров, но беше мъж, поне на външен вид. Тя си го хареса от ...