Седнал съм в края на бара. Помещението е шумно, горещо и задушно. Като подземие е – таванът е надвиснал ниско отгоре, малките прозорци по стените са боядисани в червено, и не пропускат и лъч светлина от уличните лампи отвън. Външната врата се отваря често и климатикът не смогва да охлади помещението заради вятърът отвън, който блъска ли блъска в бара горещината на отминалия ден и влагата на океана.
Близко около мен няма други хора. Развличам се като гледам наоколо. В помещението е тъмно, особено като се има в предвид, че самият бар, където седя е добре осветен. Останалите клиенти, седнали по масите, слушат групата на малката сцена в ъгъла. Групата свири джаз. Не е много в мой стил, но поне не свирят много високо – не ми надуват главата.
Обръщам глава настрани и виждам как от тъмнината към бара се приближава един силует , който придобива образа на мъж. Той сяда през един стол от мен. Облечен е със стилен черен костюм. На моите години е– около трийсете. На един ръст сме – към метър и осе ...