„Скъпо дневниче, днес…”, „скъпо дневниче” ли, кви ги пиша и аз, може ли да бъде по-гейско?” – последва дълбока въздишка, след което Виктор се просна на дивана и сложи ръце под тила си. Загледа се в тавана и се замисли:
- Ама и аз почнах като тъпите американци на психолог да ходя. Да се е*а в глупака, от къв зор се съгласих на тая простотия… И тоя тъп Павел: „ Ходи бе, брат, знайш ли кво яко ти става после, като си излееш душата.” Оффф, а тоя старец как ме гледа... ужас!
На същият ден Виктор беше разговарял с колегата си Павел, който беше забелязал колко нервен и раздразнителен е станал младият мъж. Адвокатът ходеше наляво и надясно из кантората, прелиствайки поредното дело, без да забелязва каквото и да е в офиса. Той поемаше тежки случаи и ги печеше с агресивно поведение. Защитаваше всякакви отрепки, които после му се отблагодаряваха щедро.
Веднъж се застъпи за някакъв си Коректора, поредният наркобос, който беше стъпил накриво и куките го бяха надушили. Делото не беше леко, но Виктор ...