Мъжът
Както обикновено правеше по това време, Евлоги се упъти към банята, за да извърши тоалета си.
Мария го изгледа озадачено откъм кухнята, прибърсвайки с пешкира в ръцете си някакви съдове. Обърна се към мивката и механично продължи да подрежда останалата посуда.
Скоро хвърли поглед отново нататък и взела категорично решение, се запъти към банята.
- Евлоги – говореше с тих глас тя, – знаеш ли, бих искала да те попитам нещо.
- Питай! – продължаваше да сапунисва страните си съпругът.
- Знаеш ли, защо не си останеш в къщи тази вечер? Аз ще ти приготвя…
- Не мога! Ще излизам. Имам ангажимент.
- Евлоги, моля ти се! – продължаваше да шепне жално жената. – От години все е било така. Но сега децата вече пораснаха и се ожениха. Останахме си сами. Не може ли и ние двамата с теб, като хората, да седнем заедно на масата, да си поговорим, да споделим? – говореше напевно тя и го наблюдаваше тъжно.
- Не, казах! Не мога.
- Защо бе, Евлоги? Не може ли и ние веднъж да седнем и да поговорим като норма ...