15 мин reading
Едно
Топъл вятър разроши косата ми веднага, щом слязох от самолета. Беше началото на юли, затова в Джаксънвил температурите бяха над 30 градуса. Въпреки тениската ми с къс ръкав и късите ми панталонки, аз направо завирах.
С мъка задърпах опърпания си куфар по алеята към изхода на летището. Бутнах слънчевите си очила на носа и се запромъкнах измежду навалицата.
Паркингът беше съвсем пълнен, все пак беше ранният следобед и повечето хора предпочитаха да пътуват от 15 часа до 17 часа.
Три кратки бибипкания ме накараха да се обърна. Познатата ми полицейска кола беше спряла до едно вековно дърво, което хвърляше широка сянка върху патрулката.
Усмихнах се и изтичах до там, привеждайки се така, че да надникна през отворения прозорец.
- Мамо. – Една-единствена думичка ми бе достатъчна, за да изразя всички чувства, които бях сдържала три години.
Майка ми беше на 42, макар и да изглеждаше с десет години по-млада. Беше главен шериф и една от най-независимите жени, които някога съм срещала.
По принц ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up