Шест
"От полицейското управление изпратиха Бети по следите на Илъм. Това беше една малка къща, в която преди дни бе извършено убийство.
Ах, лъжец - помисли си Бети. - В полицейското управление отивал, а?
Бети спря колата пред градинската врата и изскочи отвътре. Вън студът щипеше кожата и я караше да червенее. Тя посегна към пистолета, закачен на колана ù, но не го извади. Отвори тихо и бавно градинската врата и изтича съвсем невнимателно през двора.
Личеше си, че градинката е добре поддържана, но цветята бяха повехнали, защото от два дни не бяха поливани.
Беше почти стигнала входната врата, оставаше ù да изкачи четирите стълби към верандата. Тъкмо щеше да посегне към топката на вратата, когато чу шумолене зад гърба си.
Бетани се обърна светкавично натам, откъдето идваше шумът. Стисна здраво оръжието си и го насочи към пустата улица.
Но това беше само примамка. Грешка за Бетани, една точка за убиеца. Едно на нула за него.
Изведнъж някой я хвана отзад за китките и ги изви толкова болезн ...