- Ирина, какво е това?
- Кое? - изненадах се.
- Качи се на кантара. Бързо!
Послушах доцент Христова.
- Качила си килограм и половина. - възмути се тя.
- Беше Коледа.
- В нашата професия няма Коледа, няма Нова година. Хората искат красота и изящество.
- Съжалявам...
- Преди две седмици каза същото.
- Но...
- Никакво но. Бети ще те смени, щом не спазваш правилата. И без друго походката й е по-добра от твоята. Не разбирам какво са видели в теб, че са те допуснали до тук... - думите на доцентката се впиваха в мен като кървави ками. Не исках да ги чувам... - Ще се видим след седмица.
Вървях по сивите улички на София. Не знаех какво да правя. Единственото, което исках от живота беше да стана модел. Бях повече от щастлива когато ме приеха тук, но мечтата ми отиваше по дяволите. Бях само втори курс, но нищо не се получаваше... Походката ми беше прекалено скована, може би и излъчване нямах. Какво изобщо правех тук? Ами ако тя имаше право и аз наистина нямах талант?...
След седмица отидох на модното ревю. Онова същото, на което трябваше да участвам и аз. Да. Трябваше. Ако не се бях провалила за пореден път...
С нетърпение изчаках появата на Бети. Вгледах се в нея. Не беше слаба, колкото мен. Косата й беше рядка. Вярно, че не ходех кой знае колко добре, но и нейната походка не беше идеална. И въпреки всичко един въпрос не спираше да ме човърка. Какво имаше тя, което аз нямах?
- Виждаш ли колко е талантлива! Не си е сбъркала професията! - отвърна с възторг Христова.
Идеше ми да потъна в земята от срам. Та нима думите на баща ми, че за нищо не ставам, се оказваха истина?
Излязох по време на ревюто. Може би трябваше да се откажа. Може би модата не беше моето нещо, ако въобще имах нещо свое.
На следващия ден отидох на лекции. Може би за последен път.
Минах през тоалетната. Имах нужда да се погледна в огледалото. Може би червилото ми не беше както трябва. Не исках Христова и затова да ме заяде.
- Не се притеснявай, Дени. Бети е в добри ръце. Няма да я оставя на произвола на съдбата. - дочух шепота на доцент Христова от тясната кабинка.
- Е, да, да. Едно момиче отпадна от ревюто, но Бети я замести. Не се притеснявай. Тя нищо няма да каже.
Изчаках търпеливо доцент Христова да приключи разговора си.
- Ирина! Какво правиш тук? Подслушваш ли?
- Дойдох, за да ви кажа довиждане. - усмихнах се и отидох в Учебен отдел, за да си подам документите за прекъсване.
Модата се оказа професия за подмолни хора. Или за хора, които не могат да мислят. Не за мен...
© Есенен блян All rights reserved.