Мъртъв ден пред вратата ми лежи, трупът му светъл, изгаснали мечти, мъртъв ден и нощно погребение, мъртвият ден, на самотата жертвоприношение. Всеки ден така трагично умира и няма лек за болестта ужасна, отне ми тя любовта прекрасна, и сега дните умират, чезнат, а очите твоите не намират. Ужасно е това да си мислиш, че живееш, когато днес умре и утре си отива, когато безсилието в смърт прелива и смъртна нощ на вратата чука нетърпелива, иска всичко да ти вземе, да убие безсмисленото време, и нека гинат тези дни заспали до деня, когато и в твоите гърди искрица се запали!!!