Беше дъждовна ноемврийска сутрин. Заедно със едно съседско момиче бяхме се запътили към къщата на една съученичка.
Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика:
- Тате-е-е, закарай ни до училище!
Без да каже нито дума, човекът остави заниманието и веднага с усмивка ни покани да влезем в колата.
Когато влязох в училище, дълбоко в себе си исках да вярвам, че и моят баща е толкова добър, разбиращ и отзивчив.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up