Feb 27, 2009, 11:41 AM
На Баща ми
Беше дъждовна ноемврийска сутрин. Заедно със едно съседско момиче бяхме се запътили към къщата на една съученичка.
Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика:
- Тате-е-е, закарай ни до училище!
Без да каже нито дума, човекът остави заниманието и веднага с усмивка ни покани да влезем в колата.
Когато влязох в училище, дълбоко в себе си исках да вярвам, че и моят баща е толкова добър, разбиращ и отзивчив.
Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика:
- Тате-е-е, закарай ни до училище!
Без да каже нито дума, човекът остави заниманието и веднага с усмивка ни покани да влезем в колата.
Когато влязох в училище, дълбоко в себе си исках да вярвам, че и моят баща е толкова добър, разбиращ и отзивчив.
© Вили All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хах. Точно обратното.
-
Да!!! Навярно е такъв!!! Поздрави
-
Хей хубаво написано
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с обич, Вили.