„И все ме питат къде съм аз.
Ще ми се да съм в Бургас…“
- Митко Таралежков
Драги човече, който четеш този текст, ако очакваш в следващите редове да ти бъде обяснявано подробно колко красиво е морето, колко величествени са улиците, какво райско кътче е Бургас през лятото или пък колко точно известни хора са родени и израснали тук, опасявам се, че може да останеш крайно разочарован. Аз ще ти разкажа един най-обикновен бургаски ден, един най-обикновен есенен бургаски ден, а именно деня на 13-ти ноември.
Противно на всеобщото мнение, понякога бягането от училище може да е нещо хубаво и изключително забавно. Какво може да е по-вълнуващо от цял ден, в който не принадлежиш никъде, когато никой не знае къде си и имаш цял ден за приключенстване из мъгливо жълтия Бургас.
Обедно време е. Главната улица е сравнително пуста, което не е особено странно, понеже е делничен ден. Леката мъгла и щипещият кожата студ пораждат чувство на меланхолия. Но от онази, хубавата меланхолия, която ти позволява да в ...