На човечето, което загубих

May 27, 2010, 3:23 PM

Prose » Letters

1545 0 2

Усмихни се, за да запалиш пламъка в душата си. Не построявай път с предимство на сълзите, те никога не ще да бъдат онзи верен и загубен там някъде в миналото другар.
Погледни сутрин към изгрева и запей песента на живота ти.
Нека в нея има малко болка, малко смях и сълзи горчиви, да, така ще разбереш, че светът може да бъде онова тъмно и самотно място, но може и да се превърне в нещото, добро и красиво - за теб и мен!
Знам, че някъде надалеч днес си ти, но вярвам в теб и в мечтите си.
Някой ден ще те срещна отново, в полет над мечтите и тогава
все още ще те обичам!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

alexein (Алекс)

2010-05-28T21:47:21+03:00

Харесва ми ! Поздрав!
mikebelan (Андрей Иванов)

2010-05-27T17:08:34+03:00

Ей...пренесох се в друг свят, макар и за кратко