I
Тя направи няколко крачки от вратата и спря в средата на помещението, след което се огледа.
Дим се разнасяше из стаята, замъглявайки всичко наоколо.
Не стоя дълго така, а след като разучи мястото седна в най - отдалечения и тъмен край на бара. Личеше си, че не иска да бъде обезспокоявана от никого.
- Известна писателка е. Ние с теб сме обикновени. Нали не мислиш, че можеш да я впечатлиш с някакво евтино питие и още по - евтини цигари?
- Всички жени се впечатляват от това!
- Оу! - засмя се. - Още не си се запознал с нея, а вече я причисляваш към масата. Не прави тази грешка, защото накрая и пиенето ще си го пиеш сам, и цигарата сам ще си я пушиш!!
Тя беше.. Нюансът, който липсваше в света.
- Да те почерпя питие? - попита той.
Тя го погледна изпитателно обхождайки го с поглед от главата, та чак до петите и обратно.
В ръката си вече държеше чаша.
„Колко съм глупав”, помисли си той. „Та тя вече има питие! Може би цигара.. Добре. Ще й предложа да изпушим по една цигара. Няма да може да от ...