Туп. Най-сетне стигнах дъното. Отворих очи в отчаян опит картината, която ще се разкрие категорично да ме опровергае. Разхвърляните тела и зловонието, което излъчваха, ме удариха допълнително. Туп-туп, кръвта мощно пулсираше в главата ми и ми пречеше да мисля ясно. Да, най-сетне стигнах дъното. А бях само на двадесет и три. Някой над мен се размърда за миг, измърмори нещо неразбираемо и отново потъна в пиянски унес.
Надигнах се с цената на невъобразими усилия и се запътих, прескачайки заспалите по пода и леглата, познати и непознати участници в преминалия всякакви граници вчерашен гуляй. А някога този живот ми харесваше. Стигнах до тоалетната и изведнъж повърнах голяма част от погълнатото предишния ден. Уж трябваше от това да ми олекне, но напротив. Стана ми по-зле и този път неразположението не бе просто физическо. Не. Почувствах се свършен.
Понечих да стигна до кухнята, за да си направя силно кафе, но на втората крачка се обърнах кръгом и се стрелнах обратно към тоалетната чиния. Веч ...