Едно

Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии със сладко. Искаш ли?
- Ми да - с удоволствие се съгласи котакът.
- Добр'утро - каза Но Щен Вълк, който чак сега преглътна, а както всеки знае - не е хубаво да се говори с пълна уста, за да не си изплюеш яденето без да искаш.
Няколко минути по-късно, след като омете филията и си облиза лапичките, Ко Та Рак каза:
- Ммм, вкусно е, но вкусът е малко странен. От какво е сладкото?
- От маруля.
- ...?! - възкликнаха Ко и Но в дует.


Две

Първи студ, първи сняг и макар че зимата още не е дошла официално - вече напомня за себе си. След като се мота не малко време навън Гар Ван се прибра и изтупвайки снега от качулката си се насочи към камината, за да запали огъня. Тя е родена на много по-топло място, където снегът и студът са рядкост, за това и не е свикнала с тях, но пък смята, че е добре да си калява волята и често се мотае навън, когато е студено.
На дивана в хола си завари Но Щен Вълк прилежно увит в дебело одеяло, като от него се подаваха само ушите, очите и върха на носа му.
- Ха?! - възкликна Гар Ван. - Защо си се опаковал така?
- Мразя да ми е студено - отвърна Вълк.
- Но ти имаш толкова хубав и дебел кожух, който би трябвало добре да те топли! - не без основание отбеляза тя.
- Да, но мразя да ми е студено - повтори вълкът.
- Хм... - замисли се Гар. - Ти не беше ли роден някъде далеч на север, където е много студено и не си ли свикнал със студа?
- Да, в полярния кръг - потвърди Но и потрети. - И точно за това мразя да ми е студено!!!