Утре ще ходиме на гробищата с мама и тати. На гроба на баба. Тя умря миналата година и всички много плакахме. Е, аз не плачех много. Или само в началото. После ми стана много интересно как само си лежи в ковчега и не мърда.
Някаква муха през цялото време й лазеше по носа, мама я гонеше, но мухата пак там кацаше. Много се смеех. :)
* * *
… яхнал съм един огромен черен кон с дълги като на магаре уши и го яздя, препуска много бързо и мощно през някаква кафява пустиня, покрита с много мрачна синкава мъгла, и се кефя много.
И докато препускам, вместо за юзди, съм хванал коня за дългите уши като за въжета и тегля наляво, надясно, направо ще му скъсам ушите!
– Ийй, конче!
И препускаме, и препускаме, и не знам вече къде съм, а нещо ме изяжда, прехапвайки ме с огромните си остри зъби през стомаха (!) и аз чувствам как ми пробива с единия си зъб (!), как ми пробива корема точно през пъпа и крещя(!), а някой ме побутва и се събуждам.
– Хей, бълнуваш! – Вика мама и ме дърпа за рамото, и подскачам ...