"Вървях един следобед без цел и посока. Вървях, а беше пролет...", а ми се пикаеше като на новопостъпил работник в китайски цех за изкуствени елхи. Извадих фагота и по трафопоста се изляха звуците от сцената, в която Герман разглежда портрета на Графинята от операта „Дама пика“. През този ден не ми се случи нищо друго интересно.
На другата сутрин телефонът ми звънна нахално рано – още нямаше 12, а звуците му разпробиваха като бургия хипоталамусът ми и малкия мозък (поради липса на голям). Съответно, ало-то ми беше с една идея по-ядосано от това да мина за невъзпитан. Видях те във фейса, зашляпа през просото Евгени, на когото всички викаха Майора, защото дядо му бил електротехник в поделение. Някакъв те снимал как мочаш да един трафопост и те постнал с коментар: „A NABLIZO IMA DETSKA PLO6TATKA!!@$!“ По-добре не чети коментарите, че ще си отрежеш кабела до бобините, предложи непоискан съвет той, след което угрижено ми трясна телефона. Затворих с нехайството и лекомислето на чист до кости ...